„Ако имаше е-рецепти…“, или как системата принуди всички да нарушават правилата

Новини БГ

Ако се съди по официалните данни (заразени 37 581, в болници – 2922), на 4 ноември 2020 г. в България е имало 34 659 души, които са заразени с коронавирус, но нямат симптоми или се лекуват вкъщи под карантина.

Според правилата, обявени от здравните власти, те поддържат контакт с личните си лекари, които контролират състоянието им по телефона, а при при нужда предписват медикаментозна терапия. Установеният ред е лекарствата да бъдат изписани на хартиена рецепта, която се представя в аптеката. Усложненията на епидемията в комбинация с бавени с години управленски решения обаче изправя замесените – пациенти, медици и фармацевти, пред парадоксален избор: спазване на законите или лекуване на болните от COVID-19.

Заразеният няма право да напуска дома си под заплаха от 5 хил. лв. глоба и при това положение единственият вариант да получи хартиената рецепта е тя да бъде взета от негов близък. Това обаче усложнява процедурата, а в същото време създава нежелани струпвания пред кабинетите на общопрактикуващите лекари. Проблемът ще се задълбочава в следващите месеци, когато в чакалните ще се увеличат и болните от сезонни вируси. В опит за решение на проблема в последните седмици в действие влизат хвърчащи листчета и смартфон приложения, чрез които имената на лекарствата да достигнат аптеките с уверение, че са поискани от лекар, разказаха пред „Дневник“ пациенти.

loading…


По-малки и по-големи трудности

„Всичко щеше да е различно, ако имаше електронни рецепти. Пациентът да е с профил, до който получаваме достъп и веднага виждаме изписаните лекарства. Така се спестяват редица по-дребни, а в настоящата ситуация – и по-големи трудности“, коментира фармацевтът Боряна Момчилова. Допълва, че по закон фармацевтите нямат никакво право да продават лекарства без рецепта, а глобата за подобно нарушение е между 1500 и 5000 лв.

„Всяка една рецепта има пореден номер, уникален идентификационен номер (УИН) на общопрактикуващия лекар и лесно може да се провери дали лекарството е продадено с налична такава. Контролните органи могат дори пред самата аптека да изискат от купувача рецепта за купеното лекарство и впоследствие да потърсят отговорност от фармацевта“, обяснява Момчилова.

Хората идват с рецепти, снимани на телефон, но не ги приемам. Такъв е законът.

 


Боряна Момчилова,

фармацевт

„Дневник“ изпрати въпроси до Изпълнителната агенция по лекарствата – органът, който следи за спазването на законовия ред за продажбата на лекарства в аптеките, дали се обмислят някакви стъпки, които да улеснят покупката на използвани за лечението на COVID-19 лекарства. До приключването на работата по текста отговори не бяха получени.

Заобикаляне на проблемните правила

Друг фармацевт, който пожела да остане анонимен, разказа, че освен с написано на листче име на антибиотик клиенти често отиват в аптеката със снимка на хартиена рецепта, изпратена по вайбър от лекар, което обаче също не е достатъчно. Най-често става дума за един вид антибиотик, масово предписван в големи дози за лечение на COVID-19. „Когато дойде някой с такова листче, сме принудени да измисляме имена на лекари, които да вкараме в системата, за да удостоверим изписването на антибиотика. Иначе трябва да връщаме всички тези хора“, разказа той.

Допълва, че за да е още по-трудно, в аптеката основно идват самите болни, които са принудени да нарушат карантината си. Подхожда с разбиране, но и подчертава, че всеки втори, който влиза, или е положителен за коронавирус, или в семейството му има положителен. „Това е положението, ние сме изложени на непрекъснат риск“.

Общопрактикуващ лекар, с когото „Дневник“ се свърза, също призна, че хартиените рецепти в момента масово се прескачат: „С фармацевтите се разбираме по телефона, казваме си УИН-а, когато познаваме пациента и знаем какви са рисковите фактори. Уговаряме се с какво да му се даде. Другият вариант е близък човек, който да вземе рецептата, но той трябва да бъде задължително здрав и неконтактен“, разказа медикът, който също поиска да остане анонимен.

Лекарят разказва и за друга спънка по пътя на лечението на все по-големия брой с положителен тест за COVID-19 – че на диагностицирани болни не може да се направи рентгенова снимка. „Как по телефона да разбера дали е интерстициална пневмония? Това дори с преглед със слушалки не може да се установи, а само с рентгенова снимка. Как пациент с положителен PCR тест, който е на домашно лечение, и общопрактикуващият лекар преценява, че трябва да му се направи рентенова снимка, ще бъде извозен за такава, при положение че Спешна помощ изнемогва и не може дори спешните случаи да поеме?“

Решението – лесно, но далечноРешението на проблема с хартиените рецепти за лекарства отдавна е известно – нарича се електронна рецепта – цифров аналог на сегашния документ, при който информацията ще стига през интернет от лекар до фармацевт. За въвеждането й – като част от електронното здравеопазване, в България се говори от далечната вече 2002 г.

В първата вълна на коронакризата – в края на март, технологични компании обявиха, че ще подпомогнат държавата, като дарят 15 хил. часа безплатен труд за довършването на информационните системи в здравеопазването. Целта беше максимално бързо да заработят услуги като електронно здравно досие, електронна рецепта, електронно направление, ключови регистри, проследяване и анализ на пътя на лекарствата и т.н. Идеята им беше приета с благодарност от здравния министър тогава Кирил Ананиев, който прогнозира, че може до ноември задачите да бъдат изпълнени.

Четири месеца по-късно пред вестник „Сега“ от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии, която обединява технологичните компании, потвърдиха, че не са получили задание за работа по системата за е-здравеопазване. От здравното министерство пък обясниха, че тази система е стратегическа и в крайна сметка изпълнението й е възложено на държавната фирма „Информационно обслужване“. През август – малко след като зае поста, настоящият министър Костадин Ангелов заяви, че електронната рецепта е един от приоритетите му и даде заявка тя да е факт през декември.

Практиката показва, че дотогава за заразените, но нерегистрирани от системата хора ще бъде по-лесно да се лекуват по най-точния начин, защото няма да са ограничени от правилата при карантина. А според изчисленията на математика на Националния оперативен щаб проф. Николай Витанов в края на октомври пред „Нова телевизия“ тези „неофициални“ случаи са 8 пъти повече от официалните, т.е. понастоящем около 320 хил. души.

Източник: Дневник